Извинете, как да стигна до другата страна? е първата самостоятелна съвместна излоба на младите автори Изабела Манолова , Ивайло Светлинов – Джеймс и Кристиян Балабански. Посветена на абстракцията, трансформацията и желанията на всеки един от нас да открехне вратата, водеща отвъд, артистите се съюзяват, за да покажат собствените си преживявания, вдъхновени от пътя.

Изабела започва пътя си от брега на морето, а именно – слънчева Варна, където тя завършва IVта езикова гимназия с испански език, вдъхновена от страстните изкуства. Тя продължава образованието си в НХА, спец. Резба, където някак съдбовно бива събрана с колегите си Джеймс и Крис. Опипвайки границите на възможното чрез изкуството, Изабела заминава да учи живопис в Гранада, Испания, където вече истински открива, че попрището то и е да бъде артист. В днешни дни тя работи с Integrated Artists, чиято уеб страница можете да посетите в линка упоменат на първите редове.

Ивайло идва от Плевен. След дълги години живот зад граница – в Торонто, Канада, вдъхновен от преживяванията си там, той започва да рисува и решавайки да се върне в родината се оказва в един курс с двамата заподозрени. Вдъхновението е истинско – работата, постоянна, но Ивайло, който получава прякора си Джеймс в първата секунда в която Изабела го вижда и му казва –„ Не ми казвай името си. За мен ти си Джеймс“, продължава напред, създавайки ефимерни, изпипани светове на сънища в картините си, воден от желанието да усети онази мистика, която ние всички търсим във физическия свят.

Кристиян пък е от Благоевград. Три различни града раждат тези толкова приличащи си и в същото време разбичаващи се характера, събрани от любовта към изкуството. Крис завършва Приложната гимназия със специалност Резба и продължава напред, воден от любовта към работата с този прекрасен материал – дървото. Множеството му пътувания го отвеждат в Тайланд, Бали, Аляска, Хавайте и Невада, Лас Вегас, в търсене на неоткриваемия Бог, живеещ в нас. Резбата не е водещото изкуство за него, а Виждането. Виждането чрез живописта и фотографията, допълвайки онези липсващи частици в артистичната му същност.

Мантрата създава пространство. Мантрата е дъх. А когато ние дишаме съзнателно, създаваме пространство в себе си. В света си. Пътя е ваш. А тук, можете да намерите само средства. Всички сме деца на подземния свят. Деца на морето. Деца на вълните. Ако имаме смелостта да се хванем за ръце и да се понесем по течението ще достигнем до непознати земи. Ако позволим на страха да влезе в сърцата ни, ще се удавим. Изборът е само наш – дали да вдишаме от животворната енергия и без страх да отидем отвъд или да позволим на демоните да ни преборят. Бог е в нас. Но ние не сме Бог, а неговите ръце. Неговите устни, неговата прегръдка. Прегръдката на змията.